Приспособяване

20 юли 1941 г.

 

Евреите са прочути с това, че могат прекрасно да се приспособяват към нови условия и обстоятелства, без да загубят нещо от същността си. Те притежават естест­вен инстинкт за самосъхранение, който им посочва под­ходящите средства за борба и, без да проявяват смелост и да жертват живота си, да избягват опасностите. Много трудно е да се открият и разбулят техните потайни и тъмни подтици. Човек трябва да е наистина голям по­знавач на еврейството, за да може да му смъкне маска­та. Но щом като веднъж ги опознае, той вижда колко проста и примитивна е тяхната система. Тя се характе­ризира с вероломното си безсрамие, което само затова е така ефикасно, защото никой не може да си представи, че то е възможно до такава степен. Още Шопенхауер бе казал, че евреинът е голям майстор на лъжата. Той вла­дее до гениалност способността да извърти истината, да изопачи и най-ясното и очевидно нещо и при това да се държи съвършено свободно. Това той върши с такова безсрамно нахалство, че онзи, който го слуша, почва да губи сигурността си и с това евреинът вече печели поло­жението.

На еврейски това качество се нарича шуцбе. Тази дума е чисто еврейска и не може да се преведе на никой друг език, защото това, което се подразбира под тази дума, е присъщо само на евреите. Другите народи не са намери­ли за нужно да създават подобен израз, понеже неговото съдържание е чуждо за техните езици. Тази дума изразя­ва нещо като бездънно, необикновено и невероятно без­срамие и нахалство.

Откакто имаме съмнителното удоволствие да полемизираме с евреи, научихме безброй много примери за типичното еврейско свойство, което евреите изразяват с думата шуцбе. Например, подлецът става герой, а по­рядъчният, трудолюбив и смел човек се превръща в глу­пак и простак; дебели, тлъсти и запотени борсови спеку­ланти се превъплъщават в комунистически освободите­ли на човечеството, а порядъчните бойци биват поста­вяни наравно с животните. Чистият семеен живот бива подигравай и окачествяван като родилен дом, а другар­ският брак - издигнат като най-висш идеал на човешко­то развитие. Отвратителни безвкусици и всякакъв бок­лук биват представяни за истинско изкуство, а самото то осмивано като кич. Не убиецът е виновен, а убитият. Това е цяла система от заблуди и измами, която, дълго прилагана, действа като духовна и психическа парализа, може да обхване цял народ и да задуши в него всякаква инициатива за съпротива. Преди поемането на властта от националсоциализма, Германия бе изправена пред тази опасност. Ако не бяхме я преодолели, нашият на­род не би се осъзнал и страната ни щеше да стане арена на болшевизма. Това е най-сатанинската инфекция, ко­ято еврейството може да предизвика в един народ.

Самият болшевизъм е израз на еврейското шуцбе. Свирепи еврейски партийни доктринери и изпечени ев­рейски капиталисти играят най-безсрамната игра, коя­то човек може да си представи, като завладяват така наречения пролетариат, разпалват класова борба и така се опитват да манипулират цял народ. Най-крайната плутокрация си служи с идеята за социализма, за да наложи диктатурата на капитала. С помощта на световна­та революция, този вече реализиран в Съветска Русия експеримент трябваше да бъде приложен и в други стра­ни. Крайната цел, която се преследва с него, е господст­во на еврейството в света.

Националсоциалистическата революция бе смъртен удар срещу тези домогвания. След като в ръководните кръгове на интернационалното еврейство забелязаха, че е немислимо само с помощта на агитацията да се болшевизират отделните държави, решиха да чакат някоя голяма война и да работят за продължаването й, за да могат накрая със сила и терор да болшевизират измъче­ната, безсилна и окървавена Европа. Цялата тактика на московския болшевизъм от началото на войната е насо­чена в тази посока. Те чакат да се намесят когато смет­нат, че победата им ще бъде сигурна, лека и без риск. Дотогава искат да обвържат силите на Райха, за да не може той да предприеме решителен удар на запад, кой­то да сложи край на войната. И човек може да си пред­стави яростта на Кремъл, когато в неделя сутринта са разбрали, че нашият фюрер е решил да разкъса, с по­мощта на германския меч, тази фино изплетена мрежа от лъжи и интриги.

В Съветска Русия съзнателно и най-старателно избут­ваха на заден план евреите, заемащи ръководни длъжно­сти, с намерението да ни заблудят. Нито Литвиновци, нито Кагановци се мяркаха на политическата сцена. За­това пък те толкова по-енергично развиваха задкулисна дейност. С всички усилия се стараеха да създадат у нас впечатлението, че еврейските болшевики в Москва и еврейските плутократи в Лондон и Вашингтон нямат нищо общо помежду си. А тайно затягаха обръча, с кой­то искаха да ни задушат. Това ясно личи и от факта, че в момента, когато тази тяхна фалшива игра бе разкрита, те паднаха в обятията си едни други. Техните непосвете­ни народи са поразени и от изненада търкат очите си, за да се уверят, че това е действителност. С взаимно так­тично зачитане тези народи ще бъдат успокоени.

В Москва, например, евреите обясняват, че дружест­вото на безбожниците, членството в което само ден по-рано бе благороден дълг на всеки съветски гражданин, е неуместна организация и ще трябва да бъде разтурено. От сега нататък в Съветска Русия се гарантира религи­озна свобода. Лансират се лъжливи съобщения в светов­ния печат, че отново се отслужват богослужения в Моск­ва и още други подобни измами. В Лондон, във всеки случай, все още не могат да се решат да свирят всяка вечер по радиото „Интернационала" защото, както много мъдро твърди мистър Идън, болшевиките не били съюз­ници, а само сътрудници на Англия, пък и в момента „Интернационалът" би бил много неудобен за британ­ския народ. Но в замяна на това в Лондон полагат всич­ки усилия да представят Сталин като много мъдър държавник и великолепен социален политик, който може да бъде сравняван само с Чърчил. Правят се също уси­лия да се намерят допирни точки между славната мос­ковска и лондонската демокрация.

Най-забележителното в цялата тази работа е, че на­дуващите фанфари отсам и оттатък имат в известно от­ношение право. Те коренно се различават само за онези, които не ги познават. Обаче за посветения те си прили­чат като две капки вода. Преди всичко все същите евреи са, които дават тон и в едната, и в другата страна. Кога­то заявяват, че в Москва се готвят за молитва, а в Лон­дон да запеят „Интернационала", те всъщност вършат това, което от незапомнени времена винаги са върши­ли: те се приспособяват. Приспособяват се към дадени­те условия и обстоятелства. Разбира се ,вършат го бав­но, крачка по крачка, за да не изненадват и озадачават народите. А ние ги вбесяваме, защото разкриваме кар­тите им. Те виждат, че ние ги познаваме добре и ги на­блюдаваме. Евреинът само тогава се чувства сигурен, когато знае, че не може да бъде разкрит. Забележи ли. че си на път да разкриеш картите му, той загубва равно­весие. Това личи от ругатните и крясъците му, а ние тол­кова често сме преживявали вече подобни явления, че те не са нищо ново и оригинално за нас. За нас те са интересни само от чисто психологическа гледна точка. Ние студено и най-спокойно очакваме върха на еврей­ската ярост. Тогава Шмок започва да заеква и да се из­дава, бърборейки глупости.

Това, което днес се предава по радио Москва или ра­дио Лондон или което се пише в болшевишките и плутократските вестници, не може да се опише. За да подчер­тае доброто си възпитание и гъвкавостта си, Лондон так­тично отстъпва ръководното място на Кремъл. Москов­ските евреи измислят лъжите и съобщенията за най-ужасни събития, а лондонските евреи само ги цитират и преповтарят, ей тъй, съвсем простичко, сякаш изпълня­ват дълга си на добросъвестни хроникьори. Ясно е, че ужасите в Лвов, които потресоха цял свят, не са извърше­ни от болшевиките, а са чиста измислица на берлинско­то министерство на пропагандата. Няма никакво значе­ние, че в германските филмови прегледи са дадени така, както са били в действителност. Според тях, ние потис­каме изкуството и науката, тероризираме ги, а болше­визмът е истинско огнище на култура, цивилизация и хуманност. Ние лично имаме честта да сме охарактеризирани така подло и низко по Московското радио, че сме почти поласкани от това. Предполагаме, че тамош­ните еврейски говорители по радиото ни познават добре още от доброто старо време. Те тогава би трябвало също така добре да знаят, че никакви ругатни няма да им по­могнат и че един ден товарът, който носят, ще им омръзне. Всяка вечер заявяват, че искат да пречукат зур­лите на всички проклети нацисти. Да, искат. Обаче меж­ду желанието и моженето има голяма разлика. То е нещо съвършено друго, господа! Има известен трагикомизъм в този факт. Там, където евреите имат думата, те се на­дуват, преструват се, че могат планини да преместят, и не след дълго събират партакешите си, за да бягат от настъпващите германски войски.

Със сигурност може да се каже, че там, където се явят те, страната е загубена само поради този факт. Те са най-добрата гаранция за настъпващото поражение. Те носят със себе си и в себе си зародиша на разложението. С тази война те искаха да нанесат последния решителен удар на националсоциалистическа Германия и на пробужда­щата се Европа. Ударът обаче се стовари върху тях са­мите. Отсега още чуваме как се носи по света отчаяният вик на заблудените народи: „Евреите са виновни! Евре­ите са виновни!"

И отплатата, която ще ги сполети, ще бъде ужасна. Ние няма да имаме нужда дори да си помръднем пръста. Това отмъщение ще дойде от само себе си, защото тряб­ва да дойде.

Както се стовари върху тези расови изроди юмрукът на Германия, така един ден ще се стовари върху им юм­рукът на пробудена Европа. Тогава дори и способност­та им да се приспособяват не ще им помогне. Тогава ще трябва да се явят на съд пред народите, сред които са разпространявали покварата. Тогава без милост и жал те ще бъдат повалени. Световният неприятел ще падне и Европа ще се умиротвори.