Национал-социализмът не страда от липса на герои.Техните завети, постижения и над всичко техните саможертви ни служат за пример, задължение и източник на енергия.
Моето поколение, първото “ следвоенно поколение “ имаше шанса лично да се среща с много от тези герои. Спомням си визитата при прочутия полковник Ханс-Улрих Рудел в дома му в Куфщайн, Тирол през 1970. Велика чест.
Има много други другари, които са имали по-голямо влияние върху мен. Първо, аз прекарвах повече време с тях отколкото с полковника и второ, те бяха просто “ нормални хора “, въпреки че бяха направили много повече от “ нормалното “.
Старите другари от СА Валтер Лутерман и Карл-Фердинанд Шварц, женената двойка Мюлер от поколението на Хитлеровата младеж, Тиз Кристоферсен, бойците от следвоенното поколение, като Михаел Кюнен, Готфрид Кюсел, Михаел Щорм и много други, които са неназовани поради причини за сигурност.
Някои от тези другари и техните животи са ми правили особенно силно впечатление. ...
1 9 4 5 г. Войната е свършила. Всичко е загубено. Животът е безмислен. Един отива в гората при влаковите линии. Един сяда на тях и чака влака да дойде, и да сложи край на тъжния живот. Един се предава. Тогава един взима друго решение. Ако един преживее, тогава някой ден този един може да направи нещо в името на духа на Фюрера. Един става и отива вкъщи. Минават години. През пролетта на 1972 съобщение от Бреслау казва, че съществува НСДАП/АО. Този един става един от първите членове, един от най-усърдно работещите, един от най-щедрите спонсори, въпреки че не е богат. Този един върши доброволна работа година след година, десетилетие след десетилетие. На пределна възраст, идва слепотата. Този един продължава да работи – все още може да обработва пощенските пратки.
Смъртно болен от рак. Трудно може да спи и яде. Ходенето е трудно и уморяващо. Но този един все още може да прави нещо, влачейки се стига до бюрото и върши компютърна работа. С часове. Защото е трудно да стане и да стигне до дивана. Ден след ден. Година след година. На сутринта на последния си ден върши това рутинно. Следобяд смъртта идва. ...
1945 г. Младият войник продължава да се бие след капитулацията. По-късно е пленен, но не и разпознат като боец върколак. Четири годин в специален лагер за нацисти. Отново свободен. Веднага подновява политическата си активност. Затвор. Жена му го напуска. Отново свобода, политическа активност и главна роля в разрастването на НСДАП/АО през 1970-1980. Предател го вкарва в затвора. Втората му жена го напуска.
Четири години политически затвор – без право на обжалване. След това денят на свободата. Отново политическа работа. Година на интензивна активност. Още четири години затвор. Свободен отново, активен отново и така до смъртта. ...
Един иска да се ожени, но партията има нужда от средства и работници. Женитбата ще почака няколко години. Идва болест въпреки младостта. Вместо сватба идва смъртта. ...
Един е осакатен във войната. Двата крака ги няма. Едната ръка също. Другата е ранена. Но не и безпомощен. Телефонна работа е възможна. Благодарение на тази телефонна работа, НСДАП/АО увеличава телевизионната си програма от 1 в 16 града през следващата година. ...
Криза. Един поема задачи, за които не е обучен. Свободното време и професията са жертвани за политическа работа, стрес и притеснение. Един издържа години наред, докато кризата е отминала и голямото му семейство вече може да е приоритет.
Другари !
Това са истински истории !
Аз съм работил с тези другари с десетилетия отблизо. Ние дължим постиженията на НСДАП/АО от последните три десетилетия на тях.
Нека те ви служат, като пример, задължение и вдъхновение, както служиха на мен през годините.
Нека някои от вас станат пример за тези, които по-късно ще се присъединят към редиците ни, тези които ще носят знамето със свастиката по-късно, и които ще гледат към нас в небесата.
... Знамето е повече от смъртта !
NSDAP/AO - PO Box 6414 - Lincoln NE 68506 USA http://www.nazi-lauck-nsdapao.com
