Кой беше Юлиус Щрайхер?

Юлиус Щрайхер

( 1885 – 1946 )

Кой беше Юлиус Щрайхер?

Битката на “Щурмовакът”

Ученията на Юлиус Щрайхер

Щрайхер арестуван и измъчван от евреи и чернилки

Експерти поставят под въпрос валидността на делото на Щрайхер

Юлиус Щрайхер е роден на 12^-ти февруари 1885 г. във Флайнхаузен, Германия. Той е девето дете в семейството на римокатолически учител. Боготвори майка си, която по-късно нарича – “крепостта на моето детство.“ На 13 години влиза в институт, който да го подготви за учител. След петгодишен курс, през януари 1904 г., започва да преподава на деца от началните класове. През 1912 г. става член на демократичната партия и организира техните събрания в Нюрнберг. Той е даровит оратор, става много популярен и скоро получава овации навсякъде, където говори. През 1913 г., Щрайхер се жени за Кунигунде Рот. Първият син Лотар е роден през 1915 г.. По-късно той пише статии в “Щурмовакът“. Вторият син, Елмар се ражда през 1918 г..

Първата световна война избухва през 1914 г. и Щрайхер се записва в пехотата. Участва в тежките сражения във Франция. Той носи важно съобщение, с което се промъква през вражеските линии и предотвратява обграждане. За това, става първият човек в ротата си, който печели Железният кръст. След това е избран за член на елитния планински картечен корпус и по-късно е приет за кандидат офицер. Като първи лейтенант, той се бие смело на румънския и италианския фронт. По време на примирието през 1918 г., Щрайхер отново е на френския фронт, където печели заветния Железен кръст 1^-ва степен. След войната Щрайхер се връща на позицията си на учител.

След като се връща към учителската си дейност, Щрайхер за първи път прочита Протоколите на ционистките мъдреци и започва да говори за тези нови разкрития. През 1919 г. Щрайхер помага да се създаде нюрнбергската Германска социалистическа партия, която е анти-семитска организация. През 1921 г. той издава вестникът “Воля на немския народ“, който става глас на партията. През 1922 г. Щрайхер става член на НСДАП и скоро след това доброволно предава партията си на Хитлер.

На 20^-ти април, 1923г., бива отпечатано първото копие на Der Stürmer “Щурмовакът“. Първите няколко броя на националсоциалистическия седмичник ясно показват елементите, които по-късно ще го направят толкова популярен и прочут; състои се от четири малки страници, една за Юлиус Щрайхер ( издател и основател ), една за политическите врагове (рядко неевреи), една с комикси и много малко реклами. Когато, през 1923г. се налага четиримесечна пауза на издаването, “Щурмовакът “ вече има тираж от няколко хиляди броя.

Щрайхер участва в неуспешния опит на Хитлер да вземе властта чрез Мюнхенския поход на 9^-тиноември 1923г. По това време той е “директор на пропагандата“ и обикаля из Мюнхен, съобщавайки на тълпите, че е избухнала революция. Щрайхер марширува наред с Хитлер, Химлер и генерал Ерих фон Лудендорф през Мюнхен до монумента “Фелдхернхале“, когато полицията открива огън. 16 души умират, много са ранени, включително Херман Гьоринг. Опита за преврат е смазан. Хитлер е затворен в Ландсберг за 14 месеца. Щрайхер има късмет и е осъден само на месец затвор. Той губи работата си, като учител, но благодарение на доброто си досие получава пенсия на 39-годишна възраст.

След освобождението на Щрайхер през март 1924 г. вестникът започва отново да бъде издаван. Само месец по-късно,“Щурмовакът“ публикува първия си комикс срещу евреите. Щрайхер започва постоянна битка срещу досега установената система, която велика борба продължава до 1933 г. и по време на Третия Райх. Издания на вестника са изземани или забранявани 30 пъти от 1923 г. до 1933 г. година и по време на един период от 11 дни, срещу Щрайхер са заведени пет дела. Той излежава осем месеца затвор за това, че отказва да спре разпространението на забранени броеве на “Щурмовакът“. Избран в парламента на 6^-ти Април 1924 г., кандидатства за място в Нюрнбергския градски съвет през есента на 1924 г., и печели. Той държи едновременно два поста спечелени на избори. От 19 декември 1925 „Щурмовакът” е украсяван с неповторимите карикатури на Филип Рупрехт (Philippe Rupprecht с псевдоним „Fips”).

През 1927 г. тиража е само 14 000 броя. През 1933 г. вече е 25 000, а през 1934 г. става 113 800, върхът е достигнат през 1940 г. с тираж от 2 000 000 броя! Тогава около 300 души работят за “Щурмовакът“, включително един евреин на име Йоан Фолк. Проучване на Гьоринг показва, че Фолк получава много добра заплата и пише едни от най-яростните анти-еврейски статии на вестника. Той вече е издание със световно значение и евреите изпитват голям страх от него. През 1941 г., “Щурмовакът“ отваря офиси във Виена, Прага и Страсбург, а в Дания започва да се печати местно издание. Гьоринг, Хес и Химлер често настояват “Щурмовакът“ да бъде забранен, защото е твърде “анти-семитски“ и “излагащ“. Въпреки опитите на тези влиятелни нацисти, Хитлер най-често застава на страната на стария си партиен другар Щрайхер. Веднъж го защитава, като казва: “Ако оставя Щрайхер да падне и забраня “Щурмовакът“, световното еврейство ще вие хорово от радост. Няма да им доставя това удоволствие.“

Гьоринг, Хес и други искат от Хитлер да „заглуши” Щрайхер. Хитлер му нарежда да се “оттегли“ в имота си край Нюрнберг и му забранява да говори на партийни сбирки.

Жената на Щрайхер умира през 1943 г. Няколко седмици преди края на войната той се жени за дългогодишната си секретарка Адел. След това, те напускат дома си пред настъпващата американска армия и отиват в къщата си в Алпите. На 23^-ти Май 1945 г., еврейски майор от армията на САЩ – Плейд - разпознава Щрайхер и го арестува.

Начало

Битката на “Щурмовакът”

Единственият вестник в Германия, да, в целия свят, който често изкрещява обвинението в ритуално убийство право в лицето на евреите е “Щурмовакът”. Повече от 10 години “Щурмовакът” води гигантска битка срещу юдаизма. Това е причина вестникът да е под постоянна атака от страна на евреите. Много пъти е конфискуван и забраняван. Неговите служители и най-вече неговия редактор Юлиус Щрайхер са влачени по съдилища стотици пъти. Те са „уличавани”, наказвани и поставяни в затвори. “Щурмовакът” познава евреина от признанието, което един евреин – Д-р Конрад Алберти-Зитенфелд прави през 1899 в брой 12 на списание “Общество”: “Едно от най-опасните еврейски качества е директната варварска нетолерантност. По-лоша тирания от тази, която еврейската клика практикува, не може да бъде създадена. Ако се опитваш да направиш нещо срещу тази клика, тя без да се колебае ще използва брутални методи за преодоляването ти. Евреите главно се опитват да унищожат противника в духовната сфера, като отнемат материалните придобивки, и подкопават гражданското му съществуване. Най-подлата от всички форми на отмъщение, бойкотът, е типично еврейска.”

“Щурмовакът” не е спрян. Само в Нюрнберг се водят десетки дела относно ритуални убийства извършени по Талмуда. Заради еврейските протести цялото световно внимание е насочено към тези дела. Затова последваха тежки присъди. В началото никой съдия нямаше куража да разкрие и засегне еврейския въпрос. Най-накрая, през 1931 ( дело от 30^-ти октомври до 4^-ти ноември ) “Щурмовакът” взима първа победа. Журито прие следното:

1. “Щурмовакът” не се бори против еврейската религия, а против еврейската раса.

2. Талмудът и Шулхан Арух не са религиозни книги. Нямат право на закрила по закона за религиозния статус.

3. Законите на Талмуда, които са цитирани и публикувани в “Щурмовакът” са точни цитати от Талмуда.

4. Законите на Талмуда са в грубо противопоставяне на немския морал.

5. Евреите днес се учат от Талмуда.

С това решение “Щурмовакът” направи първата пукнатина в еврейско-романската съдебна администрация, която имаше за цел, преди национал-социалистическата революция, да защитава юдаизма и неговото правителство. Евреите, разбира се, бяха многократно агитирани за това. За “Щурмовакът” това беше просто поличба за победата, която тепърва предстоеше. Разбира се, “Щурмовакът” не спря по средата. Ние знаем какво трябва да се направи. Наша задача е да осуетим гигантския убийствен план на юдаизма, който е насочен срещу цялото човечество. Наш дълг е да заклеймим тази нация пред целия свят, да разкрием престъпленията и да ги направим безвредни. Наш дълг е да освободим света от тази национална чума и паразитна раса. “Щурмовакът” ще изпълни мисията си. Ще озари тъмнината със светлината, която ще управлява света. И винаги ще се води от следната пословица: “ Този, който знае истината и не говори честно за нея, е мизерно същество. “

Начало

Ученията на Юлиус Щрайхер

1. Евреите се концентрират в такива професии, като доктори, адвокати, лихвари, търговци и хора от развлекателния бизнес. По този начин получават прекомерно голям дял от богатството. Те контролират големите вериги магазини и по този начин изхвърлят от бизнеса не-евреите, които притежават малки магазини.

2. Евреите заплащат на служителите си малки заплати и често принуждават бедни работници да вършат престъпления, а някои жени са въвлечени в проституция.

3. Евреите не са истинските създатели на богатството. Те избягват физическата работа и са рядко фермери, строители или работници във фабриките. Тяхната религия ги учи, че това е срамно.

4. Евреите мразят Исус Христос, но са превърнали рожденния му ден в източник на огромни печалби. Както равин Якоб Вайз казва: “По-добре да имаш Коледа отколкото едра шарка. Жалко само, че разпнатия нямаше брат, който роден през лятото би ни донесел два чудесни празника за печалба.“

5. Чрез контрола си на театъра и публикации евреите експлоатират секса за финансови изгоди.

6. Евреите са паразити, който тайно крадат от непросветения народ, който пренася заразата.

7. Евреите достигат до властта като първо се молят за “толерантност и братство“. Те глезят политическите лидери на една нация, като се представят за полезни – правят интриги, докато вземат всичката власт и контролират трона.

8. Евреите дават пари за благотворителност, за да получат уважението на другите.

9. Дори един евреин да стане християнин, той си остава евреин, защото те са раса.

10. Евреите се концентрират в големите градове, където проповядват социализъм и разруха.

Любимата фраза на Юлиус Щрайхер:

“Този, който знае истината и не я изказва гласно е мизерен страхливец“

Начало

Щрайхер арестуван и измъчван от евреи и чернилки

Жената на Щрайхер умира през 1943 г. Няколко седмици преди края на войната той се жени за дългогодишната си секретарка Адел. След това, те напускат дома си пред настъпващата американска армия. На 23^-ти Май 1945 г., еврейски майор от армията на САЩ – Плейд - разпознава Щрайхер и го арестува. Плейд е поздравяван като герой и се връща със самолет в Ню Йорк, където се чества специален “Ден на майор Плейд“. Евреите празнуват по улиците, залавянето на този, който те наричат “ Световен враг номер 1 на евреите “.

Щрайхер тайно предава бележка на своя адвокат, Д-р Ханс Маркс, която описва как негри и евреи го измъчват в килията му. Снимка, която го показва гол целия в синини и рани и с окачена на врата табела “Юлиус Щрайхер – крал на евреите“, потвърждава обвиненията му. На бележката пише:

“Двама негри разкъсаха дрехите ми. Запазих само гащите си. Заради белезниците не можех да ги вдигна, когато паднаха. Тоест бях чисто гол. Четири дни! На четвъртия ден бях толкова студен, че вече бях безчувствен. Не можех да чувам. На всеки 2-4 часа, дори през нощта, негри идваха под командването на бял човек и ме биеха с чукове. Гасяха цигарите си по зърната ми. Бъркаха с пръсти в очите ми. Веждите и космите по гърдите ми бяха изтръгнати. Гениталиите ми бяха удряни с дървета. Тестисите ми бяха много подути. Плюеха върху мен. Отваряха устата ми и плюеха в нея. Когато отказвах, тя я отваряха с дървета и пак плюеха. Бях бит с камшик и дърво, докато станах целия подут и син. Сниман гол! Приканен да се снимам със старо сиво военно палто, което те ми дадоха.“

Когато господин Маркс протестира до съда, инквизиторите изпадат в бесен гняв. Веднага всички записи от протеста са изтрити, като силно “неприемливи “. Два пъти Щрайхер казва, че е измъчван и двата пъти вместо да наложат проверка на твърдението му, съдиите трият всички записи. Те го подвеждат под отговорност дори за опита да разкрие истината.

“Не знам за някакъв извършван геноцид и отново не бих му повярвал. До ден днешен не вярвам, че 5 милиона са били убити. Считам го за технически невъзможно да се случи. Не вярвам. Никога не съм получил доказателство, че това се е случило.“

Начало

Експерти поставят под въпрос валидността на делото на Щрайхер

Телдфорд Тейлър, член на обвинителния екип на САЩ за Нюрнбергските процеси публикува своята “ Анатомия на Нюрнбергските процеси “ през 1992. В тази книга от 700 страници той пише, че много от обвинителите са се съмнявали в правото си да съдят Щрайхер, защото той е бил “издател на частно публикуван вестник, който не е бил свързан с правителството. Щрайхер няма общо с взимането на военните решения и не участва във военните действия след 1940. Той е важен детайл в разпалването на анти-семитизма, но това дали е международно престъпление ? “

Британският обвинител Сър Хартли Шаукрос е цитиран от Тейлър да заявява:

“Аз и много други смятахме, че случая на Щрайхер е най-спорен. “

Тейлър по-късно пише, че делото на Щрайхер е представлявало голям проблем за обвинителите, защото “ няма доказателства, че Щрайхер е участвал в някакво насилие срещу евреи “. През двата дни на кръстосан разпит Щрайхер е разпитван само за статиите и комиксите, които публикува в списанието си – Щурмовакът.