Адолф Хитлер – първо анти-еврейско писмо

 

(16 септември 1919)

 

Драги господин Гемлих,

 

        Ако заплахата която представлява еврейството за нашия народ е станала причина за очевидна враждебност от страна на голяма част от нашето общество причината за тази враждебност е откровенното признание,че еврейството като такова има пагубно влияние върху нашата нация,но най-вече в  личното общуване,в лошото впечатление което прави евреина като индивидуалност.Като резултат антисемитизма много лесно придобива емоционален характер.Но това не е правилния отзвук.Антисемитизма като политическо движение не може и не трябва да бъде формирано от емоционални фактори, а само от познаване на фактите.Сега фактите са следните:

        Евреите несамнено са раса а не религиозна общност.Самият евреин се описва не като евреиски германец,евреиски поляк или евреиски американец а винаги като германски,полски или американски евреин.Евреите никога не са възприемали повече от езика на страната в която живеят.Германец който е принуден да използва френския език във Франция,италианския в Италия,китайския в Китай,не се преврйща по тази причина във французин,италианец или китаец,нито пък можем да наречем евреина които живее сред нас и затова е принуден да използва немския език,германец.

        Нито моисеевата вяра,колкото и голямо да е значението и зазапазването на тази раса,може да се използва като единствен критерий за определяне кой е евреин и кой не.Трудно може да се намери раса в света чиито членове принадлежат към една единствена религия.

        Чрез близкородствени бракове в продължение на стотици години,често в съвсем тесни кръгове,евреите са успели да запазят своята раса и своите расови характеристики много по-успешно от хората, сред които са живели.В резултат на това, сега сред нас живее негерманска,чужда раса,неискаща и всъщност неспособна да смени расовите си характеристики,личните си чувства,мислите и амбициите и въпреки това се ползва със същите политически права като ние самите.И откакто еврейските чувства са ограничени само в материалната сфера,техните мисли и амбиции са готови да станат още по-силни.Техния танц около златния телец се превръща в безмилостна борба за онова,което ние чувстваме че не е най-извисеното и не е единственото за което си заслужава да се борим на тази земя.

        Ценноста на отделния човек вече не се определя от неговия характер или от важността на неговите заслуги към обществото, а единствено от неговия личен успех,от неговото богатство.

        Величието на една нация вече не се определя от нейния морал и дохувни ресурси, а сомо от богатството на нейните материални притежания.

        Всички тези резултати в духовната сфера и борбата за пари и власт позволяват на евреина да стане толкова безскруполен в избора си на средства,толкова безмилостен в тяхната употреба за лични цели.В авторитарните държави евреите се подмазват на ''величеството'' на господарите и злоупотребяват с тяхната склонност да експлоатират своя народ.

        При демокрацията евреите се борят за благоразположението на хората,раболепничат пред '' величието на народа'' но познават само величието на парите.

        Евреина изсмуква жизнените сили на господарите със Византийско лекарство, националната гордост и мощта на нацията с присмех и безсрамно тласкане към порока.Неговите методи на борба се състоят в това,че общественото мнение никога не е изразявано в пресата но винаги е управлявано и фалшифицирано от нея.

        Силата на евреина е силата на парите,която се умножава в неговите ръце нагло и безкрайно,и с която той слага хомот върху нацията който е повече от вреден и чийто блясък прикрива неговите в крайна сметка трагични последици.Всичко което кара хората да се стремят към по-възвишени цели,било то религия,социализъм или демокрация, за евреина е просто средство за постигане на една цел, начин да задоволи своята алчност и жаждата си за власт.

Резултата от неговата дейност е ''расова туберколоза'' за нацията.

        Всичко това има следните последствия:чистия емоционален антисемитизъм намира своя последен израз под формата на погроми.За разлика от него, рационалния антисемитизъм трябва да доведе до системна и легална борба и до изкореняване на привилегиите, с които се ползват евреите и  които не притежават другите чужденци,живеещи сред нас.Неговата последна цел е тотално ликвидиране на всички евреи от нашата среда.Целта може да бъде достигната само от правителсво на националната мощ, а не на националното безсилие.

        Германската република дължи раждането си не на общата воля на нашия народ,а на разработването на серия от обстоятелства,които,взети заедно,водят до дълбоко,всеобщо недоволство.Тези обстоятелства са възникнали независимо от политическата структура и действат дори и днес.Всъщност повече от когато и да било.Оттук голяма част от нашия народ разбира че промяната в структурата на държавата не може сама по себе си да подобри нашето положение,но това може да бъде постигнато само чрез прераждането на националния морал и духовните ценности.

        И това прераждане не може да бъде подготвено от управлението на едно безотговорно мнозинство,повлияно от партийни догми и интернационални,красиви и нищо не значещи фрази,и от лозунгите на една безотговорна преса,но само от решителните действия на тази част от националното управление с вътрешно чувство за отговорност.

        Този факт лишава Републиката от нейната вътрешна подкрепа,от духовните сили от които всяка нация се нуждае така силно.Оттук сегашните лидери на нацията са принудени да търсят подкрепа от тези които са били облагодетелствани и продължават да се облагодетелсрват от промяната на формата на Германската държава,и които поради тази причина са се превърнали във движеща сила на революцията-евреите.Игнорирайки еврейската заплаха,която несъмнено се разбира дори от днешните лидери,тези хора са принудени да приемат еврейската благосклонност към техните собствени преимущества и да заплатят за тази благосклонност.И това заплащане се изразява не само в задоволяване на всяко еврийско желание,но преди всичко в предотвратяване на борбата на измамените хора срешу измамниците като се саботира антисемитисткото движение.

 

                                                                С почит

                                                            Адолф Хитлер