да вдигне знамето
против
Световното еврейство и масоните?
Съдържание:
Знамето на борбата е по-силно от златото
Работата на евреите след разпръсването им
Стремеж за създаване на световен еврейски център
Разрушение на религията и морала
Болшевизмът под покровителството на еврейството
Дейността на еврейските общини в Германия
Древната еврейска теория за завземането на властта над целия свят
Знамето на борбата е по-силно от златото
В течение на цялата история на последните векове, мнозина велики писатели са се мъчили да предупредят човечеството за задачите на световното еврейство, което носи опасност за всички народи.
Едни от тях предупреждават всички народи да се пазят от еврейската раса, която живее за сметка на другите и развива лихварството и мошеничеството, други дават поразително разяснение на еврейски и масонски заговори, а Достоевски, като ясновидец, ярко охарактеризира опасността, която застрашава отечеството от страна на еврейството...
Но правдивите и живи думи за еврейството, разхвърлени из маса литературни и други научни произведения са заглъхнали и са се забравили: силата на златото е по-могъща от разумната мисъл!
Миналата велика война и последвалите я тежки години на изпитание, още веднъж подчертаха победата на Израиля, купена с потоците кръв и сълзи на другите нации. След тази световна кланица, предизвикана от юдомасоните, всички капитали преминаха в еврейски ръце и всички държави се намериха във властта на върховния еврейски кагал, който невидимо си играеше с тях, като с шахматни фигури.
Тъжна икономическа криза легна като тежко бреме върху цялото човечество, а живеещите сред тази криза евреи не я чувствуваха, напротив, те със светкавична бързина увеличаваха състоянията си. Всички християнски богатства постепенно ставаха тяхна собственост.
Юда беше готов вече тържествено да отпразнува пълната си победа над християнския свят, но на хоризонта на най-новата история се появи друг ясновидец, Адолф Хитлер, който не само разбра застрашаващата опасност от страна на юдомасонството, но и издигна свещеното знаме на борбата, което се превърна в огнен меч и излезе по-силно от всичкото злато. Той ще унищожи из основи поглъщащата всичко - еврейска хидра.
Ционистът Александър Шюлер в книгата си „Расовото дворянство на евреите” им приписва заслуги в областта на първостроителството на човешката култура, но достатъчно е да се обърнем към миналото, за да видим, че еврейството, никога не е имало собствена култура, а я е заимствувало от другите народи.
Дори древноеврейската азбука не е собствено изобретение на Израиля. Доказано и установено е, че евреите отначало са ползвали вавилонския клинопис, а после си приели от арийските филистимляни егейското писане на буквите, от които съставили финикийската и еврейската азбука.
Расовата сила на евреите от самата им поява на земята се е развивала чрез присвоявания, хитрост и измама. Смятайки се за „Божи избраници”, те винаги са се стремили да бъдат господари на положението, над всички народи, и затова всичко създадено от другите трябва да принадлежи само на тях!
Народите, които населявали Палестина, напредвали с културните си изобретения. И това станало причина евреите да изберат нея за център на своя заседнал живот, като а зарекат земя, дадена им във владение от самия Бог.
За да разберем първо строителството на културния живот, трябва да се запознаем, макар и накратко с историческия развой на населението на предишната турска провинция Суристан, в която са влизали Сирия, Палестина, Халеб, Дамаск, Либман (Ливан) и Ел-Кокс (Йерусалим). Тази провинция е носела имената на религиозните секти, които се обединявали под общото име феллахи (земеделци).
Към тях принадлежат сирийските планинци маронити (християни), мюсюлманите - митевили, носари, измалати и друзи.
Коренното население на Сирия и библейския Ханаан преди появата на евреите там, се състояло от хети. Евреите били скитническо племе, а хетите тогава били толкова културни, че имали дори свои фамилни гробници и предлагали на Авраам да погребе Сара в една от най-хубавите (Битие 23, 6).
Още 2500 години преди Рождество Христово Мала-Азия била център на културата на хетите и най-древното огнище на цивилизацията, от което черпели всички народи от Черноморския басейн.
В 1469 година преди Рождество Христово Тутмос III вече бил в дипломатически връзки с „великия хет Дамалиас, когото гърците преименували Тантал”.
Ако се съди по таблиците, намерени от Виклер в Бигази-Хеви, езикът на хетите бил от рода на иранските езици, а религията им се състояла от арийски елементи.
Филистимците били индоевропейски народ, играл в историята голяма роля преди появата на евреите.
Според библията те се наричали „палестим” и от там произлязло името „Палестина”.
Хетите, амореите и филистимците положили в Палестина главните основи на културата, станала плячка на евреите.
Първата поява на евреите в Ханаан трябва да се различава от втората. По него време главното имущество на народа бил добитъкът, и само скотовъдството давало достатъчно средства за съществуване, затова евреите, които се заселили в „обетованата земя” били овчари и скитници. Докато живели в Палестина, те били по-добре от законните господари на страната, понеже стадата постепенно станали тяхна собственост.
Евреите проникнали в Ханаан от другия бряг на река, Ефрат и се нарекли „ибрим”, което значи евреи, т. е. „хора от отвъдния бряг, чужденци”.
Хетите наричали Авраам княз Божи (Битие 23,6)..
Това дава основание да се твърди, че те не били вече езичници, а знаели истинския Бог и му се покланяли.
След кратко престояване в Египет, където живели 430 години, евреите ограбили египтяните и отнесли оттам всичко: инструменти, земеделски оръдия, добитък и всички домакински принадлежности. Един милионен народ би могъл да се спре на кое да е място и да си създаде условия, пригодни за продължителен живот. Но за това трябвало да се секат и чистят гори, да се копаят канали за напояване на полята и за пресушаване на блатата; трябвало да се положи много труд; за да се ползват в последствие от резултатите му, а евреите не били свикнали на такова нещо, те търсили нещо готово.
Втората им поява в Палестина вече била като завоеватели, които заграбили всички богатства в ръцете си. Исус Навин заповядал да се изтребва всичко живо, а златото, среброто, добитъкът, едър и дребен, да се ограбва и да се дава в дома на националния Бог Израилев Кн. Иис. Изд., гл. VI, VIII, Х и XI),
Хивейците, иефусеите, които дали името на Йерусалим, и другите племена на Ханаан се слели с придошлото население и оставили само незначителни следи в Обетованата земя.
При предварителното си влизане в „Обетованата земя”, евреите правели най-грижливо стратегическо и икономическо разузнаване, а именно: какви хора живеят там, силни ли са или слаби във военното дело, колко са, плодородна ли е земята, какви и колко градове има, има ли градини, овощни градини, каква е растителността, имали много лозя и добитък и т. н.
Когато земята се оказвала интересна, евреите нахлували там с хитрост, вземали оръжие, избивали местните мирни жители и ограбвали всичко и го предавали в житницата на „националния Бог на Израиля”...
По този начин синовете на Израиля, заграбили чуждата земя с всичките й богатства й културни ценности, станали господари на положението и от този момент евреите изплували на повърхността на историческата сцена, като самостоятелен народ-повелител...
Унищожили законните господари на страната, евреите станали щастливи наследници на културните си предшественици хетите, като им отнели не само писмените знаци и изкуството, но и основите на държавните и религиозни схващания.
Не е изключена възможността воденето на вехтото историческо записване от сътворението на света да принадлежи на хетите, като създатели на културата и цивилизацията. Но евреите са я преправили за своя сметка, като са използували готовия материал като му придали тенденциозен характер за Богоизбрания Израил, като единствен народ, заслужил любовта на Бога.
От този период еврейската история започнала особено да се отличава с прояви у Израиля на жажда за заграбване на чужди владения и установяване върху чуждите народности на своето сурово господство.
Работата на евреите след разпръсването им
След разпадането на еврейското царство и разпръсването на евреите по всички краища на света, Сирия станала проводник на елинската и християнската култура на Близкия изток.
А евреите, понеже нямали нито собствена територия, нито собствена армия, стремглаво се нахвърлили да смучат от чуждия държавен организъм и понеже все пак се смятали за богоизбран народ, започнали да подриват устоите на държавите по цялото земно кълбо. Техният фанатизъм оставя дълбоки следи на злодеяние и опустошение и в сегашна Съветска Русия.
Малката група евреи, добре споена от общата кръв, религия и национални очаквания, бързо завладява всички сфери на живота на другите народи под всевъзможни скрити политически предлози. В техни ръце систематически преминава търговията, банките и политиката. Еврейството добива поразително могъщество, благодарение на извънредно изкусни комбинации и онези тайни, които са известни само на малък „кръг от избраници”.
Сред международното еврейство и неговите, верни слуги - масонството и болшевизма - се кове политика на безкрайно коварство, зверство, безбожие, егоизъм, цинизъм и користолюбие. Всичко това става в насоки, необходими на юдомасонството.
Влиянието на еврейството в Англия се е разраснало безкрайно много. Английският крал е. само официално владетел, но не управлява страната: Британската империя се управлява от еврейския върховен Кагал. „Кралят е ваш, но страната е наша - такава е волята на Израиля!” - цинично казват евреите.
И тъй, масонът, евреинът, комунистът и англичанинът -всички наравно служат на своето еврейско дело. „В края на 17 век, казва евреинът Дармайстер, еврейският интернационал реши да създаде нов организъм, който да му облекчи постепенното завладяване на света. Този нов организъм беше франкмасонството”.
От тогава еврейството се разраства в страшна световна сила, пред която са треперели дори велики държави. По този начин Световният еврейски съюз е поставил под свой контрол целия свят, а невидимото еврейско правителство е поставило под Кабала цялото човечество. Освен масонството, евреите имат на разположение още две други страшни сили; златото и червения терор на комунизма. Ето защо обявеният свещен поход на Хитлер има особено световно историческо значение.
Стремеж за създаване на световен еврейски център
След осем вековно самостоятелно съществуване арабите започват да създават в Палестина самостоятелна култура. Тогава пак се явяват евреите, вече за трети път. Елинизирани, въоръжени напълно със знания и съвременна техника, с благословията на Обществото на Народите и под защитата на английските щитове със свойственото си нахалство те лишават арабите от възможността да развиват културно-политическия си живот, нравите и обичаите си.
Страниците от еврейската история винаги са се отличавали с потоци човешка кръв. Евреите са първите изобретатели на революционните движения и междуособици. Чувството на завист не престава да тика евреина към завладяване на чуждото. Културата на сирийците на изток стояла над културата на другите народи и евреинът Мадаим вдигнал първото в историята въоръжено въстание против сирийското правителство и неговата разбойническа шайка била наречена „бунт”.
Постепенно подмолната организация „бунт” се превърнала във военна сила, като завладяла сирийската култура и всички богатства.
За повече от два века преди Рождество Христово у евреите пак се пробудил острият инстинкт за заграбване на чуждото и развилият се „бунт” създал еврейско царство под водителството на княз Самсон Макаби, който сметнал за свой пръв дълг да даде заповед за избиването на цялата сирийска интелигенция, а работните маси да зароби.
Еврейските вождове Филон и Флавий си присвоили готовите културни материали и приписали на еврейската нация най-висока заслуга за научните постижения на Изтока.
„Бунтът” скоро бил преименуван от Макаби на гвардия и изпълнявал същите функции като ГПУ в Русия.
Постепенното прегрупиране на тази гвардия се нарекло „Макабисти” и е достигнало и до наши дни.
Ето защо евреинът Алберт Варсано на конгреса на макабистите в 1930 година в София тържествено заяви, че организацията „Макаби” е кадър на световна власт, която се подготвя във всички страни на Европа за активно участие в строителството на страната на Израиля.
„Тя вече е започнала грандиозния си поход срещу онези, които досега са ограничавали правата на световното еврейство”, крещеше на конгреса Варсано. „за създаването на командно огнище. Нейното развитие в Светска Русия, възможността й в дадения политически момент дава желания резултат на фронта на световното еврейство. Макаби са готови във всяко време да мобилизират всичките си сили за активна борба в световен мащаб и е светла страница за цялото разпръснато еврейство!..”
Д-р Калев от Франция е изпратил телеграма на конгреса на „Макаби”, в която пише: „Виждам, как едно грамадно бяло-синьо знаме вече се вее над целия свят”, а д-р Рималовски каза: „Макаби е призван да освежи самосъзнанието на еврейския народ и да му даде последния тласък да поведе енергична работа за целите на завоюване световното господство над всички народи!...”
Достойно е за внимание това, че софийската столична преса не отбеляза нито един от виковете на еврейските оратори, отправени по адрес на целия християнски свят. Логично е да се направи само едно заключение от тези факти: „Вестниците на целия свят са наши вестници!” - Така се казва във втория протокол на ционските мъдреци.
Либерализмът на XX век и свързаният с него демократизъм в центъра на обществения процес са поставили еврейството на известна висота... На развитието на „избраните” и на запазването техните стремежи се подчинява цялото устройство на либерално-демократическите държави.
Но понеже световното еврейство е елемент, който руши духовните и материални ценности на цялото не еврейско човечество, „либералният” демократизъм се лишава от идеалната си издръжка и става неспособен да разреши основните задачи на съвременността.
Социалистическата идея, която обещаваше да задоволи материалните нужди на човека, се намери в същото жалко положение в задънена улица.
Понеже либерално-социалистическата идеология е разбита от опита на преживявания икономически и политически период, необходимо е да се спрем на друга идеология - националсоциалистическата, която ще изведе цялото човечество на нов път на обновяване в ореола на нравствено благородство и политическо величие, Само националсоциалистическата идеология ще бъде способна да възстанови света и справедливостта и няма да допусне човечеството до нови войни и нови кланета.
В името на националния идеал и неговата висока ценност всички сили на нееврейския народ трябва да са проникнали от съзнанието за дълг пред религията си и да се присъединят към общия фронт на съзнателното националсоциалистическо движение за водене на енергична и решителна борба с юдомасонския болшевизъм, защото юдейството с всички измислени от него социалистически течения представлява само един злокачествен цирей върху живото тяло на цялото човечество! Няма нищо чудно, че в чувствителната и прозорлива душа на Великия Вожд и патриот Хитлер се е задвижила змията на омразата към еврейството и неговия авангард-масонството!
Евреите и масоните смятат, че всяка „политическа свобода е само идея, а не факт. Трябва да умее човек да приложи тази идея, когато е необходимо. С идейната примамка да се привлекат народните маси и сили към собствената партия, ако тя е намислила да сломи друга, която е на власт. Тази задача се облекчава, ако противникът се зарази от идеята за свободата, тъй наречения либерализъм. Разпуснатите юзди на управлението се поемат и прибират от опитна ръка, понеже сляпата сила на народа не може да бъде без ръководител и новата власт само ще заеме мястото на старата ... „Ние не трябва да се спираме пред подкупа, измамата и предателството, когато те ще послужат за постигане на нашата цел” (Евр. пр. 1.).
И наистина, какво даде на Русия свободата, която така усилено проповядваха „либералите демократи”. Никой не я почувства след преврата, защото, тази „Идея, а не факт” бе умело използвана от ръководителите евреи и масони. Те твърдо помнеха, че в Русия има литература, която може да породи в съзнанието на измамения народ недоверие към „Проповедниците” на „свободата”, „равенство” и „братство”, затова след заграбването на властта от болшевиките евреите заповядаха на изпълнителния комитет, съставен в повечето случаи от отчаяни пияници, углавни престъпници и скитници, незабавно да се направи обиск из всички книжарски магазини, за да се вземате книгите, които изобличават задкулисните работи на евреите и масоните. У когото се намерело такива книги, биваше разстрелван още на мястото. Обиските се ръководеха от членовете на „Б'най-Б'рит”, които бяха главните ръководители във всички болшевишки комисариати. Те са знаяли, че тези книги ще разкрият тайните им и ще известят на цял свят опасността, която готви еврейството.
Евреите са само тъма и зло, а по неотменяем закон светлината е по-силна от тъмата. Колкото и да е слаб източникът на светлина, все пак той се вижда в мрака на тъмата. Значи светлината побеждава тъмата!
А понеже националсоциализмът високо носи факела на светлите идеи, цялата тъмна мъгла, паднала над човечеството, ще се разпръсне от неговите ярки лъчи. Набелязаните жертви на юдеизма Германия и Русия, както признаха самите ционски мъдреци, бяха едни от най-силните противници на еврейските стремежи.
Главната цел на световното еврейство е да посее раздор между тези две могъщи държави и да създаде смут сред тъмните маси, които ще успеят да разрушат държавните устои.
Революционната глутница, извършила преврата най-напред в Русия, а после и в Германия, не беше от организираните народни маси, а от обществените отпадъци на безнравствения елемент, който беше само силно оръдие в еврейските ръце.
Главни ръководители на революционното движение бяха евреите, които пуснаха в ход всичката си специфична еврейска ловкост и лукавство, за да увлекат със себе си необмислената, тъпа и тъмна тълпа.
Евреите дълги години са готвили разрушението и са се мъчили да го съгласуват с някоя война. Всички опити за революционно движение в мирна обстановка са оставали без успех, но до известна степен са оставяли следи на брожение и са разпалвали страстите на заблудените, маси.
Правителството знаеше това и доколкото беше възможно противопоставяше разни начини за предотвратяване на безумната революция. Виждаха това и вещите очи на ясновидеца Достоевски, и само руската демократизирана интелигенция не го виждаше, а между това сведения за заплашващото нещастие идеха от всички страни.
В Петербург имаше един банкер евреин, (Розенберг, масон от една от най-висшите степени. След излизането си от масо&