ЕЖЕНЕДЕЛЬНАЯ  ГАЗЕТА             ISSN  0130-2485

Русский  Вестник

Специальный выпуск Nr. 32-34  (270-272),   1996   стр. 3

 

Юрген Граф

МИФ  О  ХОЛОКОСТЕ

Правда о судьбе евреев во второй мировой войне

 

_____________________________________________

 

II. Функцията на «Холокауста» в света след 1945 г.

 

Политическите последствия от «Холокауста» са огромни. Да разгледаме най-важните от тях:

 

Основаването на държавата Израел и лишаване на палестинците от граждански права

 

Ако не беше «Холокаустът» светът никога не би се съгласил с основаването на държавата Израел, защото по това време беше започнал процеса на деколонизация. Англичаните взеха решение да предоставят независимост на Индия; десетки азиатски и африкански територии се стремяха да отхвърлят господството на белите колонизатори. На фона на този процес за освобождаването на колониите‚ колонизирането на Палестина от евреите‚ въпреки‚ че ставаше с благословията на Запада и на СССР‚ изглеждаше действително анахронизъм par excellence. При това колонизацията се провеждаше с използуването на извънредно насилие; много арабски села бяха изравнявани със земята и голяма част от палестинците‚ прогонени от родината им. Израел окупира през 1967 г. допълнителни арабски територии‚ чието население и до днес е подхвърлено на най-различни репресии: депортации‚ арести – през 1992 г. 15 хиляди палестинци седяха зад решетките по политически причини(1); разпити; специални команди от убийци ликвидират представители на опозицията‚ организират взривяването на къщи‚ експроприации‚ безкрайни хитроумни шикалкавения(2). И всичко това – пред очите на световната общественост‚ която ако и да не изразява одобрение‚ търпи. В края на краищата еврейският народ понесъл Холокауста‚ се нуждае от родина‚ където може да се спаси от нов геноцид! А и какво са страданията на палестинците в сравнение с понесеното от евреите при Хитлер!

Без масивна външна помощ държавата Израел е нежизнеспособна. Главните източници за нейното финансиране са: официалната помощ от САЩ‚ поддръжката от страна на международното еврейство и германските «компенсации». До 1992 г. ГФР беше изплатила на Израел (а също и на еврейски организации), съгласно официалната статистика, 85,45 милиарда DM(3), истинската цифра обаче е много по-висока. Към това трябва да се прибавят множество германски доставки на различни стоки. Дългогодишният председател на Световния еврейски конгрес Наум Голдман пише в книгата «Еврейският парадокс»(4): «Без германските компенсации‚ изплатени през първите 10 години след основаването на Израел‚ държавата не би могла да развие и половината от съществуващата инфраструктура: целият железопътен парк‚ всички кораби‚ всички електростанции‚ а също и голяма част от промишлеността – са германски.» 

 

Имунитет на евреите срещу критика

 

До 1945 г. беше разрешено да се критикуват евреите‚ сега повече това не се допуска. Каквото и да е‚ даже и най-предпазливата критика срещу еврейството и ционизма – например за извънредно голямото влияние върху Новия Световен Ред (НСР) или нахалното поведение на Централния съвет на евреите в Германия – веднага бива неутрализирана с помощта на тоягата-Освиенцим по следния начин:  който критикува евреите е антисемит; Хитлер беше също антисемит; както знаем той изби 6 милиона евреи; следователно всеки критикуващ евреите се стреми към нов Холокауст.

Колкото и да е примитивна‚ тази аргументация и до ден днешен е извънредно действена.
 

Поставяне извън закона на всеки национализъм‚

освен еврейския

 

Ако отначало сопата-Освиенцим се стоварваше върху германците‚ то сега тя все по-често попада върху европейски и неевропейски народи. Типичната аргументация изглежда така:

            – Светът гледал с бездействие‚ когато Хитлер избивал евреите. Нито Западът‚ нито Съветският съюз‚ нито Международният Червен Кръст (IKRK), нито Ватиканът‚ въпреки‚ че знаеха какво се случва с евреите – никой от тях не заклейми позорното убийство на този народ‚ никой не се опита го спаси. Следователно за Холокауста е виновен целият свят.

            – Затова‚ че тогава са приели без каквато и да е съпротива унищожаването на евреите‚ германците са длъжни да изкупят своята вина и трябва да приемат без възражение всички желаещи да имигрират в Германия от други области на земното кълбо‚ и особено евреите. А ако им бъде отказано да имигрират‚ то би означавало‚ че в Германия отново «надига глава» нацизма! От друга страна това осигурява средства за постигането на целта.

            – Всеки национализъм‚ освен еврейския‚ е особено опасен‚ защото той лесно води до расизъм и следователно крие в себе си опасността от нов Холокауст. Националист е всеки‚ който се противопоставя на масовото преселване на мюсюлмани и цветнокожи народи в Европа и Северна Америка.

Така‚ на практика‚ «Холокаустът» води дотам‚ че белите християнски нации повече нямат никакво право да запазят своето самоопределение. Техен морален дълг е да се смесят с останалите и без възражение да се оставят да бъдат прогонени и отстранени.

 

Какво? Не сте ли съгласни? Вие възразявате? Тогава не сте ли нацист?

 

Библиография

 

1) "Weltwoche" 22 октомври 1992 г.

2) За израелските репресии над арабите виж Ludwig Watzal. "Frieden ohne Gerechtigkeit?" Bohlau Verlag 1994 г.

3) "Spiegel" Nr. 18/1992 г.

4) Nahum Goldmann. "Das jόdische Paradox". Europδische Verlagsanstalt. 1978 г. стр. 171.

_______________________________________________

Адрес для переписки: 103062, Москва, К-62, а/я 111.

Тел.:  233-13-60; факс:  975-24-21 (для «Русского Вестника «)

 

  

ЕЖЕНЕДЕЛЬНАЯ  ГАЗЕТА             ISSN  0130-2485

Руский  Вестник

Специальный выпуск Nr.. 32-34  (270-272),   1996   стр. 16

 

Юрген Граф

МИФ  О  ХОЛОКОСТЕ

Правда о судьбе евреев во второй мировой войне

_____________________________________________

 

XV. Ризата на Нес

 

Гръцката митология разказва за кентавъра Нес‚ който умирайки от стрелата на Херакъл‚ посъветвал жена му – Деянир да събере кръвта от раните му‚ да натопи в нея ризата на Херакъл и когато той реши да смени ризата си‚ да му я облече. Деянир така и постъпила.. Отначало ризата се харесала на героя‚ но след това започнала да го гори‚ причинявайки му невероятни страдания. Но да я съблече‚ не било възможно‚ тя се залепила на тялото му и Херакъл загинал в ужасни мъки.

На времето‚ по-умните водачи на еврейството би трябвало да си спомнят тази легенда. Газовите камери – това е ризата на Нес‚ която ционистите измислиха преди половин век. Отначало‚ под формата на камери с гореща пара‚ огнени ями и други измислици на дивата пропаганда, служеща като инструмент за отмъщение на силния враг – «фараонът» в Берлин‚ решил да лиши еврейския народ от права‚ преселвайки го насилствено‚ принуждавайки го да работи. После ционистите откриха‚ че лъжовната пропаганда може да се превърне в голям гешефт‚ носещ огромни печалби.

Германия беше принудена да плаща компенсации‚ които използуваха за изграждането на Израел и за поддръжка на ционистките организации. Освен това‚ този мит послужи за оказване на извънреден морално-психологичен натиск върху германците. Докато до 1945 г. критични изказвания по отношение на евреите бяха търпени‚ то след 1945 г. вече не се допускаха. Същата тази клика – Нов Световен Ред‚ заклеймява като антисемитизъм‚ дори и най­-малкия опит да бъдат поставяни под съмнение методите на ционистите. Всеки‚ изказващ дори и една дума против евреите‚ рискува да бъде подложен на обществено презрение [конскрипция], лишен от работа‚ а в ред страни – да бъде подложен на съдебно преследване и затвор.

Тази нечестна игра можеше да продължава безкрайно‚ ако не бяха проклетите ревизионисти! Така‚ както след 1945 г. «газовите камери» позволиха на ционистите да се домогнат до немислими върхове‚ така в близко бъдеще ще им се наложи да се провалят оттам‚ с всички произлизащи от това последствия. Това изумително‚ досега безотказно действуващо оръжие започва с ужасна сила да се обръща срещу тях. По тяхна вина‚ не само в Германия‚ но и по целия свят‚ евреите в тяхното мнозинство‚ което лично не носи вина за създаването на лъжата за Холокауста‚ ще изпитат върху себе си ледено презрение.

Тогава‚ те ще се опитат да свалят от себе си «ризата на Нес», но това вече не ще бъде възможно.

До втората половина на 70-те години официалната версия за Холокауста беше напълно стабилна. Наистина‚ още тогава се намериха мъжествени хора‚ изобличаващи лъжата. Наред с Пол Расиние‚ пионер на ревизионистичното движение‚ се появиха ред други автори:  Маврик Бардес – отначало вярващ в «газовите камери» и само оспорващ броя на жертвите; Емил Арети‚ Ервин Шеборн‚ Тис Христоферсен‚ Хайнц Рот‚ Франц Шейдл‚ Волф Дитер‚ Ричард Харвуд и някой други. Отначало‚ техните доводи нямаха достатъчно научна основа‚ за да направят по-голям пробив в стената на лъжата. Първите ревизионисти още не бяха открили слабото място в историята на Холокауста - нейната абсолютна техническа налудничавост.

Холокаустът‚ по силата на своята историческа и техническа абсурдност‚ от самото си начало носи сам в себе си своето опровержение. Решителен напредък в изследванията на ревизионистите получи труда на Артур Буц‚ «The Hoax of the Twentiech Century» («Мистификацията на XX век»), публикувана през 1976 г. В началото на 1979 г. Вилхелм Щеглих публикува «Митът за Освиенцим», където разкри неустойчивостта на създадената за този лагер представа. Скоро след това Робер Форисон излезе открито със статии‚ в които посочи техническата невъзможност за съществуването на «газови камери». Заедно с никому неизвестния до тогава швед Дитлеб Фелдерер‚ Форисон проведе научни изследвания в «лагерите за унищожение» и публикува тяхното описание.

Буц‚ Щеглих‚ Форисон започнаха да броят времето останало до разпадането на този мит. Тогава – 30 години след края на войната‚ на ционистите‚ техните възпитаници и слуги в политиката на Новия Световен Ред е било заповядано: – Нито крачка назад! Газовите камери вече стават символ за уникалността на страданията на евреите‚ символ‚ който не искаха да пожертвуват‚ за да не разклатят основите‚ върху които се крепеше следвоенната световна политика.

Печалбата от голямата лъжа нарасна неимоверно. Заради това и подвластните на Новия Световен Ред засилват до лудост пропагандата на Холокауста.

Става така‚ че с всеки изминат ден‚ колкото повече се отдалечаваме от войната‚ толкова по-разгорещено се провежда клеветническото преследване на съмняващите се‚ във все повече страни се поставят тоталитарни намордници и се приемат ограничения на свободата на мисълта.

Едва ли още дълго ще им се отдава да пращат ревизионистите зад решетките и само разрушаването на монопола върху информацията ще ускори края на тази най-голяма [политическа и финансова измама] лъжа в световната история.

Днес‚ на ционистите им се иска да заместят 6-те милиона уж отровени в газови камери с 3 милиона умрели от тиф и глад‚ но вече е късно. Газовите камери са не само в учебниците по история‚ но и като «очевиден факт» в съдебните преписки. Ако дори им се удаде да докажат‚ че германците са отровили с газ дори само няколко хиляди‚ то катастрофата би могла да бъде избягната. Обаче‚ не може да се докаже нито едно единствено отравяне‚ защото «газовите камери» не са преувеличение възникнало в следвоенните години‚ а лъжа от начало до край.

В холандския вестник «Intermediair" от 15 декември 1995 г. се появи статия от евреина Михаил Картек‚ в която той снижава броя на убитите с газ до 700 – 800 хиляди. Останалите (5 милиона), твърди той‚ били «застреляни‚ бити до смърт‚ обесени». Не представлява ли тази статия пробен балон‚ пуснат за да се провери реакцията на обществеността върху новата версия за Холокауста? Ако е така‚ то няма да се наложи да чакаме дълго. Интересно е да научим‚ как идеологията на Холокауста ще разпредели тези 700 хиляди в 6 «лагери за унищожение», как ще ни обяснят своето отстъпление от уж «очевидното»?

Може би и «свободната демокрация» няма дълго да преживее края на Холокауста‚ доколкото и извън Германия на политиците – творци на Новия Световен Ред – професионални лъжци‚ вече никой няма да вярва нито дума и нито ден повече. Загубата на доверие ще бъде просто убийствена за управляващата клика‚ тъкмо днес по време на общата стопанска и социална криза‚ срещу която тя е безсилна.

Враговете на свободните народи носят «ризата на Нес», те не могат да я съблекат и тя ги изгаря с всеки изминат ден все повече и повече.

 

Заключение

 

Какво ще стане‚ ако доводите на ревизионистите бъдат възприети?

Да си представим за момент‚ че официалната версия за Холкауста бъде призната за лъжа‚ че бъде официално признато‚ че в Третия Райх преследване на евреите е имало‚ но не и изтребление‚ че «газовите камери», автомобилите с газ [душегубките], както и отсечените от германските войници детски ръце‚ още през Първата световна война‚ сапунът от мазнина и абажурите от кожа на евреи - всичко това е несвързано бълнуване на пропагандата‚ защото в сферата на германското господство в действителност биха могли да загинат не 6 милиона‚ а не повече от 500 хиляди евреи‚ при това преобладаващото мнозинство от тиф и мизерия в лагерите и гетата‚ причинени от бедствията на войната. Какви ще бъдат последствията ако всичко това бъде признато? Без особена фантазия може да се отговори на този въпрос:

  - в света ще се надигне вълна от неприязнено отношение към евреите‚ в това число и към онези‚ които са съвършено невинни за фабрикуването на лъжата;

  - Израел ще се окаже в пълна изолация. Евреите едва ли ще могат и за в бъдеще да поддържат тази държава построена върху измама от такъв калибър;

  - в Германия ще се надигнат вълни от националистически настроения. Политиците‚ интелектуалците‚ историците и журналистите ще бъдат принудени да признаят‚ че са способствували за безграничното опозоряване на собствения си народ;

  - отново‚ ще се наложи да се преосмисли национализма.

  - национализмът‚ [да не се обърква с шовинизма!] като [инстинкт за самосъхранение] средство за опазване на националните интереси и национална самоличност‚ отново ще възвърне своята легитимност.

  - не само в Германия‚ но и в другите европейски страни властите ще бъдат напълно дискредитирани. Хората ще започнат да си задават въпроса:  в името на чии интереси половин столетие с помощта на цензура и терор е била поддържана тази нечувана измама? Доверието към властите ще рухне окончателно.

 По такъв начин виждаме‚ че разобличаването на лъжата «Холокауст» ще има унищожителни последици не само за ционизма‚ но и за политическата и интелектуална управляваща върхушка по целия свят. Ще се наложи преоценката на всички духовни ценности. Миналото ще премине в небитието.. Картите ще се окажат разбъркани.

 

Така би било и така ще стане!

 

 

Публикацията беше подготвена за печат от О.А. Платонов

______________________________________________

Адрес для переписки: 103062, Москва, К-62, а/я 111.

Тел.:  233-13-60; факс:  975-24-21 (для «Русского Вестника»)

 

 

С молба този материал да бъде публикуван‚ към редакцията на «Руский  Вестник» се обърна Институтът за ревизия на историята (Institute Historical Review)‚ намиращ се в Лос-Анжелес (САЩ). Авторът Юрген Граф сътрудничи с този институт‚ който на строго научна основа развенчава историческите митове‚ създавани от световните задкулисни сили за обосноваване техните претенции за световно господство и превръщане народите във винтчета на Новия Световен Ред (НСР).

Подробният труд на Юрген Граф беше подготвен за публикация от руския учен О.А. Платонов‚ разработващ на широк план историята на подривната дейност на западните тайни служби срещу Русия през последните две столетия.

 Затова решително осъждаме стремежът на екстремистки сили свързани преди всичко с ционизма‚ да използуват тези страдания за постигането на техните нечисти политически цели.

 Отначало‚ тези стремежи предизвикват съмнението‚ а после и противодействието на учени‚ служащи преди всичко на историческата истина. Онези от тях‚ които въз основа на подробно изучаване на документи и свидетелства на очевидци‚ поставиха под съмнение твърденията на ционистите биват наричани ревизионистична школа‚ която съществува на Запад от няколко десетилетия.

 Историята на ревизионистичната школа е трагична. Това е историята на непрекъснати съдебни преследвания и открит физически терор.

Войната срещу ревизионизма се засили през втората половина на 70-те години‚ не отслабва и до днес. Пълният списък на нейните жертви би заел много страници. Ще споменем само онези‚ които са по-известни. В ФРГ това е Тис Христоферсен‚ автор на книгата «Лъжата за Освиенцим». Той беше принуден да избяга от Дания‚ но и тогава не го оставиха на мира‚ подпалиха къщата му‚ после го прогониха и от Швейцария‚ където лекуваше раковото си заболяване‚ и сега той е принуден да живее в изгнание. [почина през 1997 година]. Манфред Рьодер‚ беше принуден да емигрира от Германия‚ защото написа предговор към книгата на Тис Христофесен. На доктора по право Вилхелм Щеглих‚ отнеха докторското звание заради книгата му «Мита за Освиенцим», основавайки юридически своето решение с един закон приет по времето на Хитлер.

Във Франция това беше историкът Франсоа Дюпра‚ когото убиха през 1978 г. с бомба поставена под колата му; Мишел Кен‚ на когото студенти-ционисти хвърлиха в лицето сярна киселина; професор Робер Форисон‚ когото лишиха от катедра при Лионския университет за това‚ че е поставил под съмнение съществуването на «газовите камери». През септември 1989 г. екстремисти от организацията «Синове на еврейската памет» го пребиха от бой в един парк на град Виши‚ счупвайки челюстта му и няколко ребра.

В Канада‚ това е художникът Ернст Цюндел‚ който беше осъден през 1985 г. на 15 месеца затвор за разпространението на брошурата на Ричард Харуд. «Действително ли са загинали 6 милиона?» Вторият процес срещу Цюндел‚ през 1988 г.‚ стана преломен момент в цялата история на ревизионизма. На този процес излезе като вещо лице инженер Фред Лойхтер‚ представяйки сензационни резултати; той научно доказа‚ че съоръженията‚ които се показват в Освиенцим като «газови камери», в действителност не са могли да бъдат използувани за масово унищожение на хора.

Робер Форисон‚ който излезе на процеса като свидетел на защитата‚ писа по този повод: «Аз непосредствено присъствувах при смъртта на мита за газовите камери». Смъртоносният удар на този мит нанесе Фред Лойхтер. Средствата за масова дезинформация в т.нар. «свободен свят» го наричат «фашист», в действителност той не е никакъв фашист‚ а съвършено аполитичен човек и просто честен специалист.

Характерно е‚ че главните «доводи» за борба с ревизионизма са съдебните преследвания и физическия терор. Дори това навежда до мисълта‚ че други доводи противниците на ревизионизма просто нямат.

Независимо от това и въпреки всички опасности броя на привържениците на тази историческа школа расте. Неотдавна във Франция излезе новата книга на Роже Гароди «Основополагащите митове на израелската политика», също разобличаваща мита за Холокауста‚ което предизвиква ужасно озлобление в ционистките кръгове [и техните слуги]. Роже Гароди въобще не може да бъде уличен във фашизъм. Подобно на Пол Расиние – един от пионерите на ревизионизма‚ той е също участник от френската съпротива и бивш концлагерист от германските лагери. Гароди беше най-изтъкнатият идеолог на френската комунистическа партия‚ от която го изключиха през 1968 г. след неговия протест срещу нахлуването на съветските войски в Чехословакия. Тогава комунистите критикуваха Гароди заради «ревизионизъм» и днес той е отново «ревизионист» обаче от друг вид.

В подкрепа на Гароди се застъпи извънредно известният във Франция абат Пиер‚ когото французите смятат почти за светец‚ заради неговата дейност в полза на бедните. Той не бива да бъде светец – ционистите не разрешават това!

Появата на самия термин ХОЛОКАУСТ съвсем не е случайно. Тази гръцка дума означава жертвоприношение при древните евреи‚ при което жертвата напълно се изгаряла с огън. Както пояснява Роже Гароди терминът «Холокауст» е израз на желанието да се направи престъплението извършено срещу евреите единствено по рода си в историята‚ защото на страданието и на смъртта се придава свещен характер». «По такъв начин мъченичеството на евреите става несравнимо с всички други: благодарение на своя жертвен характер, то се включва в Божествения план‚ както разпъването на Христос в християнската теология‚ ознаменувайки със себе си началото на нова епоха». По твърдението на равините‚ създаването на държавата Израел – това е «отговор на Бога заради Холокауста».

«За да не стане действителното мъченичество на евреите «банално», се налага – продължава Роже Гароди – не само то да измести на втори план всички останали‚ включително 27-те милиона загинали съветски граждани и 9 милиона германци‚ но придава на реалните страдания свещен характер [под името Холокауст], отричайки с това всички останали».

Принудително се държи на тази надута цифра «6 милиона», въпреки‚ че на мемориалната плоча в памет на загиналите в Освиенцим цифрата от «4 милиона» жертви вече без голям шум подмениха с «един милион». Това намалява обаче прословутите 6 милиона два пъти.

 

Защо Холокаустът е дотолкова необходим на следвоенната политическата система, владееща т.нар. „свободен свят“, формулира особено точно италианецът Марио Консоли:

 

„Днес понятията фашист и нацист са напълно лишени от какъвто и да е политически смисъл, превърнати в убийствени епитети, с които се унищожава всеки противник, дръзнал да се противопостави на интернационалистичната мултикултурна демокрация. С помощта на невероятни манипулативни техники, победителите от Втората световна война съумяха не само да възпрепятствуват възраждането на фашизма и на националсоциализма, но също и да подтиснат традиционните културни ценности, характеризиращи европейския живот в продължение на столетия. При това бе прилаган следния метод:

Традиционни ценности, като любов към родната земя, към семейството, героизъм, честност, съзнание за дълг и духовност, бяха свързани с фашизма и с нацизма, с Мусолини и Хитлер. След като този знак за равенство се закотви в подсъзнанието на хората, засилването на антифашистката пропаганда беше напълно достатъчно за да се предотврати възраждането на опасните за сегашните властници духовни ценности и те в зародиш да бъдат унищожавани. След като беше поставен знак за равенство между победената във Втората световна война Европа и Злото, се постигна много повече от възпрепятствуване на фашизма и на националсоциализма. С това излезе от обръщение цяла система от духовни ценности, която беше поддържала една цивилизация от световноисторическо значение в продължение на хилядолетия. Наред с Мусолини и Хитлер, на публично порицание бяха поставени Платон и Данте, Макиавели и Ницше, Рим и Свещения Римски Райх. Обаче, като най-действен инструмент за криминализирането на фашизма и националсоциализма се оказа Нюрнбергския процес, обвинението в геноцид над евреите (...) Шест милиона – едно ужасяващо кръгло число. Мъже, жени, старци и деца – всички били унищожени, само защото са евреи! Днес, Холокаустът е оловната тежест, която во веки веков трябва да виси на краката на Германия и Европа (...) Всеки предлог, колкото и да е благовиден, е достатъчен за да събуди отново спомена за Холокауста. С течение на времето валякът на пропагандата не отслабва, а напротив – засилва се още повече и във все повече страни всякакво отклонение от еврейската версия за Холокауста се поставя под забрана (...) Холокаустът трябва да се запази като един мит, като догма, недостъпна за каквото и да е свободно историческо изследване. Ако тази догма се провали, то това именно ще разклати цялото съвременно тълкуване на Втората световна война (...) Тогава биха възвърнали своята предишна чест онези духовни ценности, които за разлика от интернационализма гарантират правото на народите да опазват своята самоличност и независимост.“

 

Sapienti sat  (- лат.) – За мъдрите и това е достатъчно!

 

 

”Il Uomo libero”, Casella postale 20123, Milano;Nr. 41/1996,

 Въведение от Марио Консоли,

”Pluralismo e Revisionismo”