Симон Визентал: Измамният “ловец на нацисти”

от Марк Уебър

 

Повече от 40 години, Симон Визентал издирва стотици “ нацистки престъпници “ с помощта на своя “ Еврейски център за документация “ във Виена. За работата си, като най-известен “ ловец на нацисти “ по света, той е награждаван с няколко почетни степени и много медали, включително най-високото германско отличие.На минала церемония във Белия дом през август 1980 г., просълзения президент Картър го дарява със специален златен медал от американския конгрес. Президентът Рейгън го обявявя през Ноември 1988 г. за един от “ истинските герои “ на този век.

Тази жива легенда е изобразена ласкателно от покойния Лорънс Оливие през 1978 г. във фантастичния филм “Момчетата от Бразилия” и от Бен Кингсли в правения през 1989 г. от HBO специално за телевизията филм “Убийците между нас: Историята на Симон Визентал”. Една от най-известните Холокост организации на света носи неговото име – “Центърът Симон Визентал” в Лос Анджелис.

Репутацията на Визентал, като морална инстанция е незаслужена. Човекът, когото Вашингтон Пост нарече “Отмъстителният ангел на Холокоста“ има малко известно, но добре документирано досие относно пълното незачитане на истината.Той лъже за собствените си премеждия по време на войната, фалшиво представя следвоенните си постижения като “ ловец на нацисти “, и разпространява купчина фалшификации относно предполагаеми немски жестокости.

Различни истории

Шзимон (Шимон, Симон) Визентал е роден на 31 декември 1908 г. в Букзац, град в провинцията Галиция (сега Букач в Украйна), което тогава е било източният край на Австро-Унгарската империя. Баща му е проспериращ търговец на захар.

Въпреки всичко, което е писано за него, какво точно Визентал е правил през военните години на немска окупация си остава неясно. В три различни случая той дава три отделни противоречащи си версии за действията си по време на войната. Първата версия е дадена под клетва по време на двудневна разпит сесия през Май 1948 г. водена от официално лице от американската комисия за военни престъпления в Нюрнберг. (2) Второто е сведение за живота дадено от Визентал, като част от “ Молбата за помощ “, която той изпраща през 1949 до Интернационалният Бежански Комитет. (3) Третата версия е дадена в автобиографията му, “ Убийците между нас”, публикувана за първи път през 1967 г. (4)

Съветски инженер или механик във фабрика ?

По време на разпита през 1948 г., Визентал декларира, че “ между 1939 и 1941 г.“ е бил “съветски шеф инженер работещ в Лвов и Одеса.“ (5) Последователно с това през 1949 г. заявява, че от декември 1939 до април 1940 работи като архитект в пристанището на Одеса на Черно Море. Но според автобиографията му, той прекарва периода между Септември 1939 и юни 1941 в управлявания от СССР Лвов, където работи като “механик във фабрика за производство на легла.“  (6)

'Относителна свобода'

След като немците поемат контрола на провинцията Галиция през юни 1941 г., Визентал е интерниран за известно време в концентрационния лагер Яновска край Лвов, откъдето няколко месеца по-късно е преместен в лагер, който отговаря за поправката на Остбана (Източната железница) на управлявана от немците Полша. Визентал посочва в автобиографията си, че работи там като “техник и чертожник“, че с него са се отнасяли добре, и че надзорника му, който е бил “ таен анти-нацист “, дори му е разрешавал да притежава два пистолета. Имал е свой собствен офис в “малка дървена къща“ и се е наслаждавал на “относителна свобода и е имал право да излиза“ (7)

Партизанин ?

Следващият сегмент от живота на Визентал -- от октомври 1943 до юни 1944 г.-- е най-неясен, защото изказванията му относно периода са противоречиви. По време на разпита през 1948 г., Визентал казва, че е избягал от лагера Яновска в Лвов и се е включил в “партизанска група, която е действала в района Тарнопол-Каменоподолск“  ( 8 ) Той казва това “Аз бях партизанин от 6-ти октомври 1943 г., до средата на февруари 1944“ и декларира, че неговия отряд се е бил срещу украинските сили, и части на СС дивизия “Галиция“ и от независимите партизански сили на Украинската Партизанска Армия ( УПА ) (9 ).

Визентал казва, че е бил първо лейтенант после майор, и че е бил отговорен за строежа на бункери и укрепителни линии. Без да е сигурен, предполага (!), че неговата предполагаема партизанска част е била от редиците на Армия Людова - полска комунистическа сила основана и контролирана от руснаците.  (10)

Той казва, че заедно с други партизани се спускат в Лвов през Февруари 1944, където са скрити “ от приятели от групата на  ['Народната армия'].”На 13-ти юни 1944 г., неговата група е пленена от германската тайна полева полиция. (Въпреки, че партизани евреи, които са били залавяни са били веднага убивани, Визентал някак си  без да уточни как) се спасява).Визентал разказва подобна история и през 1949 г. в изявление. Той казва, че бяга от затвора през ранния октомври 1943 г. и се “бие против германците, като партизанин в гората“ осем месеца -- от 2-ри октомври 1943 до март 1944 г. След това се крие в Лвов от март до юни 1944 г.

Визентал разказва съвсем различна история в автобиографията си от 1967г. Той докладва, че след като бяга от “Службата за поправка на източната железница” на 2-ри октомври 1943, се крие по домовете на приятели до 13-ти юни 1944 г., когато е разкрит от полската и немската полиция и е върнат обратно в концлагер. Не споменава за никаква партизанска дейност или членство в такъв отряд.(11)

Според разпита му от 1948 и автобиографията от 1967, той се опитва да се самоубие, на 15-ти юни 1944 г., като си реже китките. Забележителното, е че е спасен от смъртта от немски доктори от СС и остава до оправянето си в болница на СС.(12) Той остава в концлагера в Лвов с “двойни порции“ за известно време, и след това, казва в книгата си, е преместен в няколко други работни лагера. Останалите месеци на хаос прекарва, до края на войната, в различни лагери и бива освободен от Матхаузен (в Австрия) от американски сили на 5-ти май 1945 г.(13)

Дали Визентал сам си изобретява минало на партизанин герой ? Или по-късно се опитва да прикрие миналото си на комунист ? Или истинската история е друга -- и твърде срамна, за да си признае ?

'Агент на нацистите'?

Работил ли е Визентал доброволно за окупаторите?Това обвинение е повдигнато от австрийския канцлер Бруно Крейски, самият той от еврейско потекло и от много години лидер на социалистическата партия в своята страна. По време на интервю с чужди журналисти през 1975 г., Крейски обвинява Визентал, че използва “методи на мафията“, отхвърля претенциите му за “морална инстанция“, и предполага, че Визентал е бил агент на немските власти. Някои от най-уместните забележки, които се появяват във водещият австрийски новинарски вестник “ Профил “ включват: (14)

Аз наистина познавам г-н Визентал само от рапортите на тайните служби, и те са лоши, много зловещи. Казвам го като федерален канцлер ... И искам да кажа, че г-н Визентал е имал друг вид взаимоотношения с Гестапо от тези, които аз съм имал. Да, това може да бъде доказано. Не мога да кажа повече (засега). Всичко друго, ще го кажа в съда.

Моите отношения с Гестапо са ясни. Аз бях техен затворник, техен арестант и бях разпитван. Неговите отношения са били други, мога да кажа, че това ще стане ясно. Достатъчно е това, което казах тук. Но той не може да очисти себе си, като ме съди за охулване на славата му, както вероятно ще му се поиска. Не е толкова просто, защото това ще означава голям съдебен случай ... Човек като него няма право да иска да бъде морална инстанция. Това е, което казвам аз. Той просто няма право...

Дали човек, който според мен е агент, да, това е вярно, и който използва мафиотски методи ... такъв човек трябва да си отиде  ...

Той не е джентълмен, и мога да кажа, за да изясня случая, че той няма да стане морална инстанция, защото не е ... Той не трябва да претендира да бъде морална инстанция ...

Аз казвам, че г-н Визентал е живял по време на нацистката сфера на влияние без да бъде преследван. Правилно? И е живеел открито без да бъде преследван, нали ?Това ясно ли е? И вероятно ви е ясно, ако сте запознати какво е ставало тогава, че никой не би си позволил такъв риск.

Той не е бил  “подводница” ... това, е когато си се покрил и се криеш, а напротив вместо това, той е бил съвсем открит, без дори да го преследват. Мисля, че това е достатъчно. Имаше много възможности тогава да си агент. Няма нужда да е бил агент на Гестапо. Имаше и много други служби.”

В отговор на тези заклеймителни думи, Визентал полага усилия да заведе дело срещу канцлера. По-късно и двамата се оттеглят от евентуална съдебна битка.

Митът Матхаузен

Преди да стане известен като “ловец на нацисти“, той си гради репутация на пропагандатор. През 1946 г. Визентал публикува Концлагер Матхаузен, 85 страници главно негови аматьорски скици претендиращи да представят ужасите в концлагера Матхаузен. Една рисунка представя тримата обитатели вързани към стълбове и зверски убити от немците.(15)

Скицата е абсолютен фалшификат. Тя е копирана с малки изменения от снимка, която се появява в списание “Лайф“ през 1945 г., която показва екзекуцията на трима немски войници от наказателен отряд. Те са били хванати като шпиони в тила на Съюзниците по време на битка. (16) Източникът на рисунката на Визентал е ясен за всеки, който я сравни със снимката в “Лайф“. (17)

Безотговорният характер на тази книга се доказва и от честите цитати на Франк Циерис - комендантът на лагера Матхаузен, който ги дава на “ смъртното си легло “, според който 4 милиона са обгазени с карбониев моноксид в близкия сателитен лагер - Хартхайм.(18) Това обвинение е тотално абсурдно и никой сериозен Холокост историк не го е приел насериозно.(19) Също според “ признанието “ на Циерис, цитирано от Визентал, германците са убили други 10 милиона души в Полша, Литва и Латвия.(20) В действителност, тези мошенически “признания“ са постигнати чрез мъчения.(21)

Години по-късно, Визентал още лъже относно Матхаузен. В интервю през 1983 г. за вестник “САЩ Днес”, той казва относно преживяванията си в Матхаузен: “Аз бях един от 34 оцелели от 150,000 затворени там.”(22) Това е досадна фалшификация. Годините не са били никак жалостиви към паметта на Визентал, защото в своята собствена автобиография той пише, че “ почти 3,000 затворници умряха в Матхаузен, след като американците ни освободиха на 5-ти май 1945г. “(23) Друг бивш затворник, Евелин Льо Чин, казва в творбата си относно Матхаузен, че в лагера е имало 64,000 живи, след освобождението му през май 1945.(24) А според Енциклопедия Юдаика, най-малко 212,000 затворници са оцелели от пребиваването си в комплекса Матхаузен.(25)

След войната Визентал работи за американския институт за стратегически служби (предвестникът на ЦРУ) и американските армейски контра разузнавателни отряди        (CIC). Освен това той е вице-президент на Централният еврейски комитет в американската окупационна зона в Австрия.(26)

'Човешкият сапун'

Визентал разпространява и популяризира един от най-невероятните Холокост слухове, а именно, че немците са произвеждали сапун от телата на убитите евреи. Според тази приказка, буквите “ RIF “ на немските сапуни означават   “Pure Jewish Fat” (“Rein judisches Fett”)(Чиста еврейска мазнина). Всъщност инициалите седят за “ Национален Център за снабдяване с мазнини “ (“National Center for Industrial Fat Provisioning” (“Reichstelle für industrielle Fettversorgung”)).(27)

Визентал рекламира легендата за “човешкия сапун“ в статии публикувани през 1946 г. в австрийския еврейски комунален вестник “ Новият път “. В статия озаглавена “ RIF “ той пише: “ Ужасните думи ' транспорт на сапун ', бяха чути за първи път през края на 1942 г. Беше в Полската генерална губерния и фабриката беше в Галиция, в Белцек.От април 1942 до май 1943, 900 000 евреи бяха използвани като суровина в тази фабрика.” След като телата бяха обръщани в различни материали, пише Визентал,“ останалите части, мазнините, бяха използвани за производство на сапун. “

Той продължава: “След 1942 хората в генералната губерния знаеха много добре какво значи сапуна “RIF“. Цивизованият свят не може да си представи радостта, с която нацистите и техните съпруги в генералната губерния мислеха за този сапун. Във всяко парче сапун те виждаха евреин, който по магически път е бил поставен там, и по този начин е било предотвратено израстването му във втори Фройд, Ерлих или Айнщайн.”(28)

В друга измислена статия през 1946 г. озаглавена “Фабриката за сапун в Белцек,” Визентал споменава за маса евреи унищожени чрез електрически душове:(29)

Хората, блъскани един в друг и водени от СС, латвийци и украинци, минаха през врата в “банята“.500 души влизаха без проблем за всеки курс. Подът на “камерата за баня“ беше направен от метал и душовете висяха от покрива. Когато стаята беше пълна, СС пускаха 5,000 волта електричество през металната плоча. През това време от душовете падаше вода. Кратък писък и екзекуцията беше свършила. Главен физик на СС на име Шмид установяваше през дупка, че жертвите са мъртви. Втората врата беше отворена и специалните “команди по труповете“ премахнаха бързо мъртвите. Всичко беше готово за следващите 500.

Днес никой сериозен историк не приема твърдението, че еврейски трупове са ставали сапун или че евреи са били убивани с електричество в Белцек (или където и да е) за истина.

Фантастичните виждания на Визентал относно историята не се спират в рамките на 20-ти век. В книгата си от 1973 г.- Плаване на надеждата - той спори, че Христофор Колумб е бил таен евреин, чието прочуто пътуване към западното полукълбо през 1492 е било търсене за нова родина за европейските евреи. (30)

Визентал не винаги греши, разбира се. През 1975 и отново през 1993 г. той публично заявява, че “няма екстерминационни лагери на немска земя.“(31) Така той абсолютно потвърждава жалбите от Нюрнбергския трибунал и след това, че Бухенвалд, Дахау и другите лагери в Германия не са “лагери на смъртта“.

'Фабрикации' относно Айхман

За повече от 40 години “лов на нацисти“, ролята на Визентал в локализирането и залавянето на Адолф Айхман е считана за най-големия му успех.(32) (Айхман ръководи военното СС подразделение относно Еврейските въпроси. Той е отвлечен от агенти на Мосад от Аржентина през май 1960 г. и обесен в Йерусалим след процес получил световно внимание.)

Но Ишер Харел, официалното лице от Израел, което ръководи екипа докопал Айхман, декларира, че Визентал “няма абсолютно нищо“ общо със залавянето. (Харел е бивш шеф на Мосад и Шин Бет, чуждото и вътрешното израелско разузнаване.)33

Визентал не само, че няма “никаква роля изобщо“ в операцията, казва Харел, но дори я е застрашил. В 278 страници ръкопис, Харел внимателно отхвърля всяко искане на Визентал относно някаква негова роля в разпознаването и залавянето на Айхман. Исканията на Визентал и  много негови приятели относно някаква негова съдбоносна роля при залавянето на бившия офицер от СС, казва Харел, нямат почва. Много специфични твърдения и инциденти описани в две книги от Визентал, казва израелското официално лице, са “абсолютни фабрикации.“(34)

Докладите и изявленията на Визентал от този период доказват абсолютно, че той не е имал никаква представа относно местонахождението на Айхман“, казва Харел.(35) (Например, точно преди залавянето на Айхман, Визентал е твърдял, че той се намира в Япония или Саудитска Арабия.)(36)

Характеризирайки Визентал, като пълен опортюнист, Харел обобщава: “Всичката информация доставена от Визентал преди и по време на операцията [Айхман] беше крайно безполезна, а дори и в много случаи водеща към грешни следи с негативен ефект.“(37)

Безразсъдни обвинения в случая Валус

Един от най-големите случаи на Визентал е относно роденият в Чикаго поляк на име Франк Валус. В писмо от 10-ти декември, 1974 г. той обвинява Валус, че е “доставял евреи на Гестапо“ в Четочова и Килце в Полша по време на войната. Това писмо предизвиква разследване и действия от страна на американското правителство.(38) Вашингтон Поуст се занимава със случая през 1981 г. в статия наречена “Нацистът, който никога не е бил такъв: Как “гоненето на вещици“ от съдии, преса и разследващи обвини невинен човек за военен престъпник.“  Дългата версия, със защитени права от американска организация докладва: (39)

През януари 1977, правителството на САЩ обвинява гражданин на Чикаго на име Франк Валус в извършване на жестоки кланета в Полша по време на Втората световна война.

През следващите години, бившият работник във фабрика взима заеми за да събере повече от 60,000 долара за защитата си. Той седи в съдебната зала, докато 11 оцелели евреи свидетелстват, че са го видели по време на нацистката окупация в Полша да убива деца, стара жена, млада жена, гърбави хора и други ...

Повечето доказателства показват, че Валус не е нацистки военен престъпник и дори не е бил в Полша по време на Втората световна война.

    ... В атмосфера на омраза и истерия правителството преследва невинен човек.През 1974, Симон Визентал, прочутият “ловец на нацисти” от Виена, очерни Валус, като “поляк в Чикаго изпълнявал поръчки на Гестапо в гетата в Четочова и Килце и предал много евреи на Гестапо.”

Чикагският седмичник “Четецът“ казва относно делото в детайлна статия през 1981 г., че: “Преследването на Франк Валус: Да заловиш нацист: американското правителство искаше военен престъпник. С помощта на Симон Визентал, израелската полиция, местната преса и съдията Юлиус Хофман, то изфабрикува един.“ (40). Статията твърди:

    “... Логично е да се твърди, че “докладите на Визентал (срещу Валус) са чисти слухове ... С други думи, Симон Визентал няма доказателства срещу Валус. Той го обвинява безпочвено ...”

Докато [съдия] Хофман проверява случая Валус, Холокост се върти по телевизията. През същия период, април 1978, Симон Визентал посещава Чикаго и дава интервюта, в които се хвали, че той е разкрил случая Валус. “Как ловецът на нацисти помогна да се намери Валус“ е заглавието на история от Боб Олмстед публикувана в Сън-Таймс. Визентал казва на Абе Пек от Сън-Таймс, че “никога не е имал случай в който да сбърка личност, но знае, че има хиляди хора, които го чакат да сбърка“.

Чак след изтощителна и дълга съдебна битка човекът, обвинен за зъл и атакуван, като “палачът от Килце“ доказва, че през войната е бил мирен работник във ферма в Германия.Франк Валус умира през август 1984 г., като разбит и разочарован човек.

Безразсъдството на Визентал в случая Визентал би трябвало да е достатъчно да го дискредитира за постоянно, като ненадежден разследващ. Но тефлоновата му репутация преживява дори и това.

Грешен относно Менгеле

Много голяма част от мита “ Визентал” е базирана на търсенето на Йозеф Менгеле, военният лекар в Аушвиц, прочут като “Ангелът на смъртта.” Отново и отново Визентал твърди, че е по следите на Менгеле и е на косъм от залавянето му. Визентал докладва, че информатори са “виждали“ или “току що изпускали“ неуловимия доктор в Перу, Чили, Бразилия, Испания, Гърция и още около дузина места в Парагвай. (41)

Едно от най-близките “почти докосвания“ идва през лятото на 1960 г. Визентал съобщава, че Менгеле се е криел на малък гръцки остров, откъдето бяга часове преди да го заловят. Визентал продължава да продава тази история, пълна с прецизни детайли, дори след като репортер, нает от него, да провери му съобщава, че историята е измислица от началото до края.(42)

Според друг рапорт на Визентал, Менгеле организира убийството на бивша своя жертва през 1960 г., жена, която уж е стерилизирал в Аушвиц. След като вижда нея и татуировката й от лагера, в хотел в Аржентина, в който е отседнал, Менгеле уж урежда убийството от страх тя да не го разпознае. Оказва се, че жената никога не е била в концентрационен лагер, няма татуировка, никога не е срещала Менгеле и смъртта е настъпила вследствие на инцидент по време на алпинизъм.(43)

Менгеле редовно вечерял в най-хубавите ресторанти в Асунсион, столицата на Парагвай, казва Визентал през 1977 г., освен това той обикалял улиците в своя черен Мерцедес заедно със много въоръжени телохранители. (44)

Визентал съобщава през 1985, че е “100 процента сигурен“, че Менгеле се е криел в Парагвай поне до юни 1984, и обвинява семейството му в Германия, че знае къде е той. По-късно става ясно, че Визентал греши изцяло. По-късно със сигурност е установено, че Менгеле е умрял през 1979 г. в Бразилия, където дълги години е живял в крайна анонимна бедност.(45)

Посланикът на Израел в Парагвай от 1968 до 1972 г., Бенджамин ( Бенно ) Варон, отбелязва през 1983 г. относно кампанията за Менгеле: “Визентал прави периодически изказвания, че е близко до залавянето му, защото има нужда от пари за дейностите си, а името Менгеле винаги е добър начин да го направи.” Визентал “се е провалил най-мизерно“ в случая Менгеле, казва дипломата друг път.(46) За същия случай, бившия шеф на Мосад - Харел - казва, че “Визентал граничи с  безумието по адрес на престъпника.“(47)

В интерес на истината издутото досие за Менгеле във Виенския документационен център на Визентал е такава бъркотия от безполезна информация, че според Лондон Таймс, “само съдържа безумни митове и дава оскъдна информация на тези, които се интересуват от съдбата на Менгеле.“(48)

Според мнението на Жералд Поуснер и Джон Уеър, автори на “Менгеле: Цялата история“ Визентал прекарва дълги години в усърдно създаване на митичен образ за себе си - “образ  на неуморим, детектив изправен срещу  всемогъщата и зловеща сила на Менгеле и голяма нацистка мрежа.“ Поради “любовта си към, това да привлича вниманието“ Поуснер и Уеър заключват, че Визентал “крайно компрометира личността си.”(49)

'Некомпетентен и арогантен'

Ели Розенбаум, официално лице при американския правителствен Офис за специални разследвания и разследващ за Световния еврейски конгрес, се занимава със внимателно създадената репутация на Визентал, като “ловец на нацисти“ в подробна книга през 1993, Предателство (50). Например Розенбаум споменава, че Визентал “е казал, че Менгеле се намира във всяка страна в Латинска Америка, без именно тази, в която е бил -- Бразилия.” (51)

Визентал, пише Розенбаум,е “ патетично неефективен “ разследващ, който “ е отишъл далеч отвъд палячовщината и фалшивите трикове през годините. “  Прославената му кариера, казва Розенбаум, минава под знака на “ некомпетентността и арогантността “  (52)

Бруно Крейски веднъж обобщава мнението си относно “ловецът на нацисти“ в тези думи: (53)

“Инженерът Визентал, или каквато там е титлата му, ме мрази, защото знае, че аз презирам дейността му. Групата на Визентал е почти политическа мафия, която работи срещу Австрия със срамни методи. Визентал е прочут, като човек, който не е особено внимателен, когато става дума за истината, като човек, който не подбира много много методите и използва трикове. Той претендира да е “ловецът на Айхман“, въпреки че всички знаят, че това беше дело на тайните служби и Визентал само си присвоява славата”.

'Комерсиализира' Холокоста

Центърът Симон Визентал в Лос Анджелис плаща на “ловеца на нацисти“ от Виена по 75,000 долара всяка година за това, че ползва името му, казва директорът на израелския Музей на Холокоста ( Яд Вашем ) през 1988 г.

И Центърът и Визентал “комерсиализират“ и “издребняват“ Холокоста, добавя директора.

Визентал  “подхвърля” факта, че “11 милиона са убити в Холокоста -- шест милиона евреи и пет милиона не-евреи,” казва официалното лице от Яд Вашем. Когато го питат, защо казва такива цифри, Визентал отговаря: “Друговерците няма да обърнат внимание ако не споменем и техните жертви“. Визентал “избира пет милиона ( друговерци ), защото искал “дипломатическо” число, такова, което да говори за голям брой друговерски жертви, но в никой случай не повече от тези на евреите ...“ (54)

Това, което Визентал и Центърът носещ името му правят, е да правят Холокоста да изглежда смешен,” коментира Еврейска Преса, седмичник, който е най-продаваният еврейски вестник в Америка на английски език.

В последните години Визентал е притеснен от нарастващата вълна на ревизионизма. В “Послание от Симон Визентал” публикувано от Центърът С. Визентал, той казва: “Днес, когато виждам надигащия се антисемитизъм в Европа ... популярността на Льо Пен, Дейвид Дюк, на ревизионистите, аз съм по-убеден от всякога относно нуждата от нашия нов ( Визентал Център ) Бейт Хашоа - Музей на толерантността“ в Лос Анджелис. (55)

Визентал често е питан, защо не прости на хората, които са преследвали евреи преди повече от половин век. Неговият плитък отговор е, че макар и да има право да прости за себе си, той няма право да прости от името на другите.(56) На базата на тази логика, обаче, той няма и право да обвинява и подвежда под отговорност от името на други. Визентал никога не се е опитвал да “лови“ тези, които са тормозили лично него.

'Воден от омраза'

Трудно е да се каже каква сила движи този човек. Жажда за слава и признание? Или просто иска да прикрие срамен епизод от миналото си?

Визентал открито се радва на признанието, което получава. “Той е човек с огромно его, горд от всичките си грамоти и ордени,” пише в Лос Анджелис Таймс.(57) Бруно Крейски дава подобно обяснение. Той казва, че Визентал е “воден от омраза“(58)

Като се има предвид добре документираната му серия от измами, лъжи и некомпетентност, огромната слава натрупана над този мизерен и подъл човек е жалко отражение на подкупната и безпринципна само-измама на нашето време.